ЗАБОЛЯВАНИЯ НА БРОНХО-БЕЛОДРОБНАТА СИСТЕМА

Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване в детска възраст в целия свят. През последните 20 години заболеваемостта от астма нараства в целия свят. Честотата и сред децата, според данни на различни автори е 6-10-15 %. Смъртността от бронхиална астма при децата се движи успоредно на тази при възрастните и нараства през последните години. Това е най-разпространеното и социално значимо заболяване сред неинфекциозните болести. Лечението й е скъпо и продължително, а ако не се лекува правилно с напредването на възрастта на болния и развитието на заболяването става все по-скъпо и по-неефективно, като често се стига до постъпване в болница и до инвалидизация.

Астмата е хронично алергично възпаление на дихателните пътища, при което заболелите имат повтарящи се епизоди на затруднено дишане и кашлица. В зависимост от тежестта си те могат да бъдат по-редки, всеки ден, да се повтарят няколко пъти дневно или да са изключително чести, без светъл период (астматичен статус).
Белите дробове са орган в който се осъществява газовата обмяна между организма и вънщната среда. Изградени са от въздухоносни пътища, кръвоносни съдове и паренхим.
Трахеята е главния въздухоносен път, по който преминава въздухът от устната кухина към белите дробове. Тя представлява еластична, непрегъваща се тръба с диаметър 2-3 см. Тя се разделя на два клона- ляв и десен бронх, чиито разклонения навлизат в белите дробове и се разклоняват на множество все по- малки клончета подобно на клони на дърво.

дроб
Най-малките по размер клончета се наричат бронхиоли. Техният лумен е широк около милиметър и по-малки. Стените им са изградени от пръстеновидни мускулни влакна, които могат да се съкращават и отпускат. Всеки фактор, който ги съкращава (бронхоспазъм), води до намаляване на въздушния поток, затруднява го и от там дихателната функция на белия дроб се влошава, а дишането става звучно и свиркащо, състояние известно като астматичен пристъп.
Астматиците са чувствителни към различни видове атмосферни дразнители, които могат да предизвикат като отговор спазъм на бронхиолите - бронхоспазъм.
Освен контракцията на мускулните влакна, друг участник в астматичния пристъп е и възпалението на вътрешната повърхност на бронхиолите, при което лигавицата набъбва, а от жлезите се отделя секрет, което допълнително запушва тесните въздушни ходове и преминаването на въздушната струя се затруднява.
Всички тези участници във формирането на астмата водят до стеснение на бронхиолите, което при вдишване може да се преодолее с участието на външните гръдни мускули, но издишването е силно ограничено и в белите дробове остава неиздишан въздух, който ги раздува, налягането в тях се повишава и може да доведе до унищожаване на белодробните алвеоли и до емфизем. В основата на лечението е да се предотвратят контракцията (спазъма на мускулите), набъбването на лигавицата и повишената секреция на бронхиалните жлези (локалното възпаление).
Бронхиалната астма е алергично заболяване и се предизвиква от въздействие на различни алергени върху бронхиалната лигавица. Тези алергени произхождат от външната среда /екзоалергени/ или от организма /ендоалергии/. Екзоалергените са от битов, растителен, животински и промишлен произход /напр. прах, цветен прашец, косми, пърхот, пера, перушина, ягоди, яйца, зеленчуци, месо, риба и други/. Някои лекарства действуват като екзоалергени. Алергичната реакция в организма се изявява в бронхиален спазъм, набъбване и оток на бронхиалната лигавица, усилена секреция на лигавицата и пристъпен задух. Някои болни са чувствителни само към един алерген, а други - към няколко алергена /полиалергия/. При някои болни се установява наследствена или фамилна обремененост.
Астматичнте пристъпи могат да се провокират от замърсяване на въздуха, включително експозиция на отровни газове. Пример са изоцианатите, използвани в боите и пластмасите.
В детска възраст важна е ролята на въздушно-капкови инфекции, най-често с вирусна етиология.
Алергии към полени, акари в домашния прах, домашни животни (особено котки), аспирин и други не-стероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен.

Какви са симптомите на астма?

-Затруднено дишане.
-Скъсено, бързо, повърхностно вдишване.
-Свиркане на дробовете при издишване.
-Суха, дразнеща кашлица особено през нощта.
-Нощно събуждане с кашлица или свирене в гърдите.
Изключително важно за поставяне на диагнозата бронхиална астма и за контрол на лечението й, е функционалното изследване на дишането. То дава информация за типа дихателна недостатъчност.
Известно е, че противовъзпалителното лечение при деца с астма трябва да започне рано и да бъде достатъчно продължително. Подборът и дозировката на медикаментите става според етапа на развитие, до който е достигнала болестта, при спазване на стъпаловидния подход.
Ако болеста не се лекува многократните пристъпи могат да увредят структурата на белите дробове.Заболяването няма пълно излекуване, но при правилно прилагане на предписаните медикаменти и добър начин на живот състоянието на детето може да бъде максимално облекчено. Част от децата, които имат астма в детска възраст се излекуват напълно като възрастни.
Медикаментите които се използват за лечение на бронхиалната астма се делят на две основни групи:
Бронходилататори- медикаменти използвани при пристъп, за релаксиране на бронхиалните мускули, разширяване на дихателните пътища и улесняване на дишането. Тези медикаменти се използват при нужда.

Медикаменти за контрол – приемат се ежедневно за достигане и поддържане на контрол при персистираща астма. Те са инхалатирни глюкокортикостероиди, системни глюкокортикостероиди, левкотриенови антагонисти, кромолини. Глюкокортикостероидите повлияват един от основните механизми на астматичното възпаление и са златен стандарт при лечението на астма. Инхалаторите не дават системни странични ефекти и в повечето случаи са достатъчни за овладяване на астмата и осигуряване нормален живот на детето. Левкотриеновите антагонисти блокират един от основните медиатори на възпалението при астма (левкотриени). Така се осигурява по-добър контрол върху заболяването. Използват се и комбинирани препарати- съдържащи кортикостероид и бронходилататор с удължено действие. Инхалаторните медикаменти в кърмаческа възраст, когато не може да се очаква активно сътрудничество, се прилагат с дозиращ аерозолен инхалатор, използван със спейсър и маска. В предучилищна възраст се използва обемна камера с апликатор за уста.
Прогнозата на бронхиалната астма е сериозна. Навременното и продължително лекарствено и климато-лечение подобрява прогнозата. Настъпилите усложнения правят прогнозата неблагоприятна. В спокоен междупристъпен период се пристъпва към отсраняване на инфекциозни огнища с алергично въздействие /тонзилектомия, екстракция на грануломни зъби, лечение на отит, синуит и други/. Болните от бронхиална астма подлежат на диспансерно амбулаторно наблюдение и контрол.

Профилактиката се състои в предпазване или ранно отстраняване на алергенни фактори от екзогенен и ендогенен произход, ранно лечение на предразполагащи и предизвикващи състояния и заболявания.

Децата с бронхиална астма се наблюдават от лекар специалист по детска пулмология или детски алерголог.





назад