ЗАБОЛЯВАНИЯ НА БРОНХО-БЕЛОДРОБНАТА СИСТЕМА

Белодробната туберкулоза е едно от най-древните и разпространени заболявания на белите дробове. Тя е стара, колкото и самото човечество.Туберкулозни изменения в скелет се описват при разкопки от каменната ера. Болестта е наблюдавана преди 7000 години. Описана е в ранните документи от Китай, Вавилон, Египет и Гърция. Съществуват съобщения за изолирани туберкулозни бактерии от перувиамска мумия на 1200 години. Хипократ описва заболяването през V век преди новата ера, като го възприема за наследствена болест. Редица заболявания, протичащи с отслабване на тегло и/или неповлияващи се от традиционното лечение, били наричани ‘’охтика’’.

По данни на Световната здравна организация от активна белодробна туберкулоза боледуват 45-55 милиона души, годишно заболяват до 9 милиона души, а умират от болестта и нейните усложнения около 2 милиона души годишно. Особено висока е смъртността от белодробна туберкулоза в развиващите се страни в Азия, Африка и Латинска Америка. Боледуват хора в млада възраст. Ежегодно туберкулозата поразява 1.3 милиона деца под 15 годишна възраст. Хронологично смъртността е с неумолим ход: 2 милиона годишно са умирали през ХIXв., 3 милиона през XXв., а за 2050г. се очаква смъртността от туберкулоза да достигне 5 милиона, ако епидемията не се овладее.

Туберкулозата е инфекциозна болест и се предизвиква от туберкулозни бактерии. Причинителят на туберкулозата е бактерии на Кох. Той принадлежи към групата на т. нар. киселиноустойчиви бактерии и се отличава с голяма жизнеспособност и устойчивост. Източници на туберкулозна инфекция са болните от туберкулоза хора и много по-рядко животни (при консумация на непастйоризирано мляко се заразяват предимно деца). Болният от туберкулоза е най-опасен за обкръжаващите го здрави, когато е в състояние на тласък с активна туберкулоза. При белодробна туберкулоза бактериите се отделят при кихане и кашляне с храчките, които са главният инфекциозен материал. Заразяването обикновено става през белите дробове по капков път. В детската възраст главният източник на туберкулозна инфекция е в семейството, а по-късно в училището, университета, производството и т. н., където неоткрити болни могат да причинят масови заразявания. Туберкулозата е заболяване не само на белите дробове, но и на редица други органи и системи. Понастоящем е приета следната класификация на туберкулозата:
I. Туберкулозна интоксикация у деца и юноши /девойки;
II. Туберкулоза на дихателната система;
III.Туберкулоза на други тъкани, органи и системи. Тази трета група включва туберкулозни заболявания на мозъчната обвивка /менингит/, на централната нервна система, туберкулоза на червата и на перитонеума, на периферни лимфни възли, костно-ставна туберулоза, уро-генитална туберкулоза, кожна туберкулоза, очна, на кости и стави.

Ранната туберкулозна интоксикация се наблюдавa в детска и младата възраст, обхваща периода от няколко седмици (най-често 4 до 6) след първичното заразяване преди появата на алергия и преди развитието на ясно обособени морфологични изменения. Протича с общо неразположение, отпадналост и отслабване на тегло, загуба на апетита, покачване на телесната температура до 37.5-38 градуса. Налице са оплаквания от главоболие, нощно изпотяване, неспокоен сън. При навременно лечение настъпва подобрение и оздравяване.

Алергия е състояние на повишена чувствителност, а имунитет — състояние на невъзприемчивост (устойчивост, резистентност) на тъканите спрямо туберкулозния бактерии. Клетъчно-хуморалните процеси на алергията и имунитета се развиват заедно по едно и също време след заразяването на организма и са две лица на един и същ процес. Туберкулозното заболяване настъпва, когато има понижение на защитните сили на организма и повишена чувствителност на тъканите срямо туберкулозния бактерии. Защитните сили на организма отслабват при недоимъчно хранене, авитаминози, нехигиенични условия на труд и бит, преумора, нервно напрежение, употреба на тютюн и алкохол, след морбили, коклюш, захарен диабет и други заболявания.

Обикновено белодробната туберкулоза е вторична. Първичното туберкулозно огнище се намира в други съседни или по-далечни органи и системи, а туберкулозната инфекция прониква в белите дробове по съседство, по кръвен или лимфен път. В белите дробове се развива инфилтрат, който при навременно лечение претърпява обратно развитие с образуване на фиброзна тъкан. В много случаи обаче, особено при понижен имунитет и недоимъчно хранене, настъпва разпад на инфилтрата и образуване на кухина /каверна/, в която се натрупва секрет и некротична /умъртвена/ белодробна тъкан.

Болестната картина на белодробната туберкулоза се характеризира с повишение на телестата температура - до и над 38 градуса С, задух, кашлица и отделяне на жълтеникави и кръвенисти храчки. Често в храчките се установяват туберкулозни бактерии. Постепенно болните отслабват и се оплакват от обилни нощни изпотявания. Нерядко настъпват необилни кръвохрачения.

Лечението се провежда в стационарно отделение /болница, диспансер/. Прилагат се противотуберкулозни медикаменти, витамини, отхрачващи и бронхолитични средства, кортикостероиди, кислород и други лекарства. Назначава се усилен хранителен режим. Лечението е продължително, до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансерно- амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен контрол за бацилоносителство.

При съмнение за заболяване обърнете се към личния си лекар, той има задължението да направи минимум изследвания и да изпрати всеки съмнителен за туберкулоза пациент за консултиране и допълнителни изследвания в съответния специализиран диспансер.

Прогнозата при ранно лечение е добра. При закъсняло лечение, при наличие на каверни тя се влошава. При настъпили усложнения /абсцес, пневмоторакс, фистулизация, емпием и други/ тя е неблагоприятна.

Особено тревожна е тенденцията на съчетаването на туберкулозата и маларията, на туберкулозата и СПИН, като тези съчетания най-често водят до смърт. Сериозен проблем в лечението на турекулозно-болните е появата на резистентни спрямо лекарствените средства бактерии.

СЗО изготви програма за борба с туберкулозата в световен мащаб и задължи, отделните държави също да разработят свои програми за ограничаване и намаляване на заболеваемостта от тази агресивно-разпространяваща се заразна болест. Тя включва:

- ранно откриване на болните, особено на бацилоносителите;
- навременно и адекватно лечение на болните в специализирано лечебно заведение;
- изследване на контактните и профилактирането им;
- изследване на рисковите групи;
- здравна просвета сред населението;
- редовно провеждане на БЦЖ ваксинация според имунизационния календар;





назад